Направо към съдържанието

Сейнт Килда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сейнт Килда
St Kilda
Hiort
Изглед към Вилидж Бей
Страна Великобритания
Адм. единицаВъншни Хебриди, Шотландия
АкваторияАтлантически океан
Площ8546 km²
Население0 души (2011)
0 души/km²
Най-висока точка430 m н.в.
57.815° с. ш. -8.5875° и. д.
Местоположение във Великобритания
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраSt Kilda
РегионЕвропа и Северна Америка
Типкултурно, природно
Критерииiii, v, vii, ix, x
Вписване1986  (10-а сесия)
Разширение2004, 2005
Площ24 201 ha
Сейнт Килда в Общомедия

Сейнт Килда (на английски: St Kilda; на шотландски келтски: Hiort) е изолиран архипелаг, разположен на 64 km северозападно от остров Норт Уист (Шотландия) в северната част на Атлантическия океан. Той включва най-западните острови на Външните Хебриди. Най-големият остров от групата е Хирта, чийто крайбрежни скали са най-високите в Обединеното кралство. Другите три острова – Дън, Соя и Борерай, в миналото са използвани за паша и лов на птици.

Произходът на името е обект на догадки. Човешкото наследство на островите включва уникални архитектурни постройки от праисторическите периоди, макар най-ранните писмени свидетелства за островите да датират от Късното средновековие. Средновековното селище Хирта е построено наново през 19 век, но болестите, донесени от туристите, и вълненията покрай Първата световна война в крайна сметка довеждат до евакуацията на острова през 1930 г. Историята на архипелага е вдъхновява някои творби в изкуството.[1]

Постоянното поселение на островите вероятно датира отпреди две хилядолетия,[2] като жителите вероятно никога не надвишават 180 души, достигайки максимума си в края на XVII век. През следващите години населението постепенно намалява, докато към май 1930 г. достига 36 души.[3] Всички те живеят на остров Хирта.

На островите са разположени уникални по своя тип каменни убежища и докато много от тях все още са запазени, те постепенно тънат в разруха.[4] От тях, 1260 се намират на Хирта и 170 на останалите острови. В днешно време, единствените жители на архипелага са военните, които имат база там от 1957 г. През лятото е посещаван и от учени.[5]

През 1986 г. островната група получава статут на обект на световното наследство, като това е един от малкото такива обекти в света, които са едновременно природно и културно наследство.[6] Две уникални ранни породи овце са оцелели на островите – едната от новокаменната епоха, а другата от желязната епоха. В архипелага гнездят и се размножават различни видове морски птици, сред които бял рибояд, тъпоклюна кайра и полярен буревестник.

  1. McMillan, Joyce (3 March 2007) "St Kilda the Opera brings out the bully-boys". Edinburgh. The Scotsman.
  2. Сейнт Килда – едно от най-призрачните места в света
  3. Stories from St Kilda // National Records of Scotland. 31 May 2013.
  4. Cleit of the Week // Ranger's Diary. St Kilda Today, 2007-08-13. Архивиран от оригинала на 2013-12-12. Посетен на 2021-09-07.
  5. "The new residents of St Kilda archipelago". (29 August 2010). BBC News.
  6. "World Heritage: United Kingdom of Great Britain and Northern Ireland". UNESCO.